нашият патрон

Христо Ботев- живот и творчески път

  

Христо Ботев25.12.1847 - ражда се в Калофер, син на Ботьо Петков и Иванка Ботева (06.01.1848 н.с.)

1863 - след завършването на калоферското трикласно училище отива в Одеса, където се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия

1866 - учителства в Задунаевка

1867 - завръща се в Калофер, за да замества баща си в училище; през м. април във в. "Гайда" (ред. П. Р. Славейков) е публикувано първото му стихотворение "Майце си"; на 11. май произнася бунтовна реч; през есента се установява в Румъния

1868 - публикува "Към брата си" във в. "Дунавска зора" (ред. Д. Войников); отпечатва обявление за подготвяна книга "Първи поетически опити - проза и стихотворения" (книгата не е излязла); участва в театрална постановка на Войниковата трупа

1870 - печата във в. "Свобода" (ред. Л. Каравелов) вторите редакции на "Майце си" и "Към брата си", както и "Елегия" и посветеното на Каравелов "Делба"

1871 - започва да издава в. "Дума на българските емигранти" (бр. 1-5); в бр. 2 публикува "Смешен плач"; в бр. 3 печата "Хайдути"; участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество; замисля издаването на хумористичен вестник

1872 - арестуван, но освободен с поръчителството на Каравелов и Д. Ценович; помощник и сътрудник на Каравелов

1873 - излиза "Будилник" - вестник сатирически и юмористически, където публикува стихотворението "Гергьовден", фейлетона "O, tempora! O, mores!" и др.; през август отпечатва във в. "Свобода" "Хаджи Димитър"

1874 - участва в общото събрание на БРЦК; учителства в Букурещ; сътрудничи на в. "Независимост" (ред. Л. Каравелов); започва да издава в. "Знаме"

1875 - издава преводите: "За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловайски и драмата "Кремуций Корд" от Н. Костомаров; публикува в бр. 10 на в. "Знаме" "Политическа зима"; сключва граждански брак с Венета; издадена е книгата "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова"; подготвя календар за 1876 г. със стихотворението "Обесването на Васил Левски"

1876 - ражда се дъщеря му Иванка; издава в. "Нова България"; четата, на която е войвода, преминава Дунав с кораба "Радецки"; на 20. 05 е убит в сражение във Врачанския Балкан.

Из: https://www.slovo.bg/

Сайт, посветен на Христо Ботев://www.hristobotev.com/menu_1.html#

Даскал-Ботьовото училище в Калофер                                                                                                                                                                                      

 

    Камениният кръст, поставен в чест на Ботевата чета, Козлодуй                                                                                                                                                                                                                                                                         

Макет на корабът "Радецки"                                 

снимките са от //www.hristobotev.com/menu_1.html#

 

 

Обесването на Васил Левски                                        

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 

   

Епитафии


На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин - базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, -
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
 
На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, -
той имаше празна глава
и дълги мустаки.
 
На № 3:
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора
Простича.
 
На № 4:
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, -
във него лежи владика -
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в чарвата!
 
На № 5:
Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м...че, -
ти си бил говедо.
 
На № 6:
Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, -
патриот беше клетото -
спечели двесте жълтици!
 
На № 7:
Тук гние голям патриот -
редакторът на "Народност", -
знаменит беше идиот
и прочут само сос подлост.